За книгата: 2009 / Мартин Смит беше на десет години, беше болен и не ставаше от леглото. Кучето стана негов пратеник, негов пратеник към свободата. Кучето успя да посети навсякъде. Той беше част от себе си, онази пъргава и бърза част от него, която изпрати да изпита външния свят. Вместо това кучето тичаше по улиците на града и околностите му, към реката, езерото или потока, към бараката за дърва или към тавана. И неизменно се връщаше с подаръци – миризми на слънчогледи, сгурия на училищния двор или млечки от поляните. Кучето говореше, а прикованото към леглото момче слушаше и си спомняше каква беше есента, когато той самият я срещна. Понякога кучето се опитваше да донесе на Мартин необичайни приятели…